Інститут Церковного Права - Устав Болгарської Православної Церкви (2)

(2) Епархийските избиратели избират: епархийските представители при избора на Българския патриарх, членовете на Църковния събор, митрополита на епархията и членовете на Епархийския съвет.

(3) Епархийските избиратели се избират за срок от четири години.

Чл. 102. Клирик може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:

1. да е клирик на епархията;

2. да е на възраст не по-малко от 30 години;

3. да не е лишен по решение на църковен съд от църковни права;

4. да е познат с точното изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и правдолюбие.

Чл. 103. Мирянин може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:

1. да има качествата на избираем за църковен настоятел по чл. 142;

2. да има най-малко средно образование;

3. да е член на енория в епархията;

4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки - от църковен съд.

Чл. 104. Три месеца преди да изтече четиригодишният период на дейност на епархийските избиратели, Светият Синод приканва епархийските митрополити да насрочат нови избори.

Чл. 105. (1) Епархийският митрополит лично или чрез определено от него с писмена заповед духовно лице след получаване на синодалната покана разпорежда на всяко църковно настоятелство в епархията да избере от своя състав по един представител.

(2) Избраните представители, снабдени с избирателни писма, подписани от председателя и църковните настоятели и подпечатани с църковните печати, се събират в седалището на духовната околия в третата света неделя след разпореждането на митрополита.

Чл. 106. (1) В определения ден, след света Божествена литургия, в храм в седалището на епархията, митрополитът или определено от него с писмена заповед духовно лице, а в седалищата на наместничествата - архиерейският наместник, като установи, че присъстват представителите най-малко на 2/3 от енориите, открива избирателното събрание.

(2) Когато присъстват по-малко представители, събранието се отлага с един час и се открива при присъствие на повече от половината от представителите на енориите. Когато присъстващите са по-малко, събранието се отлага за следващата света неделя.

Чл. 107. (1) След откриването на избирателното събрание то определя от своя състав двама представители, които заедно с председателя съставят бюрото.

(2) Бюрото извършва проверка на избирателните писма.

(3) Председателят напомня изискванията на чл. 102 и чл. 103 от Устава и предлага да се състави списък на избираеми лица. Председателят и всеки представител може да посочва по няколко имена.

(4) Списъкът на избираемите лица трябва да съдържа имената на не повече от 7 клирици и 7 миряни.

Чл. 108. (1) Събранието избира от съставения списък с тайно гласоподаване трима клирици и трима миряни за епархийски избиратели.

(2) За избрани се обявяват получилите повече от половината от гласовете на присъстващите делегати.

(3) Когато при първото гласуване не бъдат избрани епархийски избиратели, гласуването се повтаря, докато бъдат избрани 3 клирици и 3 миряни за епархийски избиратели.

Чл. 109. За проведения избор се съставя протокол, подписан от председателя и присъстващите делегати, и се изпраща на епархийския митрополит.

Чл. 110. (1) Протоколите от изборите и подадените в седемдневен срок жалби от избиратели за допуснати нарушения на Устава при избора се разглеждат от Епархийския съвет.

(2) Когато Епархийският съвет установи, че изборите са редовни, митрополитът утвърждава избраните епархийски избиратели, снабдява ги с писмено удостоверение и съобщава имената им на Светия Синод.

(3) Когато се установи, че изборът в определена духовна околия е нередовен, митрополитът го касира и разпорежда да се проведе нов избор във възможно кратък срок.

Чл. 111. (1) Когато през четиригодишния си период на дейност избирател се премести в друга епархия, почине или си направи отвод, енорийският му свещеник известява писмено епархийския митрополит. Епархийският съвет прогласява за негов заместник до изтичането на четирите години следващия, избран по броя получени гласове.

(2) Когато епархийски избирател изгуби качествата си като такъв през четиригодишния си период на дейност и това се установи по църковно-съдебен ред, се прилага редът по ал. 1.

(3) За всяка промяна епархийският митрополит уведомява Светия Синод.

Глава девета

ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ

Раздел І

ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ

Чл. 112. (1) Епархийският съвет се състои от: председател - митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице, двама клирици, двама миряни и един монашестващ - представител на епархийските манастири, определен с писмена заповед от епархийския митрополит.

(2) Епархийският съвет съдейства на епархийския митрополит в осъществяване на архиерейската му изпълнителна власт.

(3) В заседанията на Епархийския съвет при разглеждане на въпроси и дела от духовно естество участват членовете клирици и един клирик от допълнителните членове.

Чл. 113. (1) Клирик, избираем за член на Епархийския съвет, трябва да има най-малко средно богословско образование и качествата на избираем за епархийски избирател по чл. 102, а мирянин - качествата на избираем за епархийски избирател по чл. 103 и най-малко средно образование.

(2) Не може да бъде член на Епархийския съвет лице, което е:

1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с друг член на Епархийския съвет, съответно с член на Светия Синод или със служител в администрацията на Светия Синод, митрополията, архиерейските наместничества или епархийските манастири;

2. служител в администрацията на Българската православна църква - Българска Патриаршия, митрополиите, архиерейските наместничества или епархийските манастири;

3. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 114. (1) Членовете на Епархийския съвет се избират за четири години.

(2) Най-късно три месеца преди изтичането на четиригодишния период, по нареждане на Светия Синод в намален състав всеки епархийски митрополит или определено от него духовно лице с окръжно писмо нарежда епархийските избиратели да се съберат в седалището на епархията в третата света неделя от издаването на окръжното, за избиране членове на Епархийския съвет.

Чл. 115. (1) В определения ден, след светата Божествена литургия, избирателите се събират в митрополитския дом. Митрополитът или определено от него с писмена заповед духовно лице открива, след молитва към Бога, избирателното събрание, когато присъстват най-малко 2/3 от избирателите.

(2) Когато не се събере необходимият кворум, митрополитът отлага събранието с един час и го открива, след молитва към Бога, при присъствие на повече от половината от избирателите. Когато не се събере и този кворум, събранието се отлага за следващата света неделя.

Чл. 116. (1) След откриване на събранието председателят предлага да бъдат избрани за членове на бюрото с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите един клирик и един мирянин. Председателят и избраните членове образуват бюро по провеждането на избора.

(2) Избирателното бюро съставя списък на кандидатите за членове на Епархийския съвет по предложение на епархийските избиратели. Списъкът трябва да съдържа имената на не повече от 10 клирици и 10 миряни.

Чл. 117. (1) Събранието избира членовете на Епархийския съвет от списъка на кандидатите с тайно гласоподаване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(2) Когато не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря до избирането на епархийските съветници.

Чл. 118. (1) За избора се съставя акт в два екземпляра, които се подписват от присъстващите избиратели. Единият от екземплярите се вписва в протоколната книга, а другият се предоставя на Светия Синод.

(2) Писмени жалби по редовността на избора могат да бъдат подавани от всеки член на избирателното събрание в седемдневен срок от датата на избора. След изтичането на срока книжата се изпращат в Светия Синод.

Чл. 119. (1) Светият Синод в намален състав проверява редовността на избора. Когато установи, че изборът е редовен, го одобрява с решение, което е окончателно.

(2) Когато се установи, че изборът е нередовен, Светият Синод в намален състав го касира и разпорежда нов избор.

Чл. 120. Когато някой от членовете излезе от състава на Епархийския съвет, на място му се призовава неговият подгласник.

Раздел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 121. Правомощията на Епархийския съвет са:

1. да се грижи да се разпространява и запазва в чистота учението на Църквата, да се запазва и развива християнската нравственост и църковната благотворителност, да се проповядва и разяснява редовно Словото Божие и да се утвърждава във вяра и благочестие православното християнско семейство;

2. да следи навсякъде редовно да се извършва богослужение, да се поддържа благолепието и благочинието в храмовете и да се употребяват при обществено и частно богослужение свещи, които носят отличителния знак на Българската православна църква - Българска Патриаршия, утвърден по съответния ред;

3. да съставя епархийските бюджети и да ги представя на Светия Синод за утвърждаване;

4. да управлява общоепархийските имоти, фондове и капитали и да надзирава всички епархийски стопанства и поделения; да събира от църквите, манастирите и църковните поделения вноски за епархийски църковни нужди в размер, установен от Светия Синод;

5. да ревизира редовно на всеки три месеца, а когато намери за добре - и извънредно, сметките на епархийските касиер-счетоводители и да преглежда отчетите им за изпълнението на бюджета към момента. Отчетът се изпраща на Светия Синод за окончателна проверка от комисията по проверка на църковните отчети;

6. да изисква ревизия на сметките на архиерейските наместничества, църковните настоятелства, манастирите и другите епархийски поделения;

7. да освобождава църковните настоятелства, когато не изпълняват усърдно и добросъвестно своите задължения; на мястото на отчислен църковен настоятел се назначава получилият най-много гласове подгласник; ако бъде отчислено цялото настоятелство, се назначава служебно църковно настоятелство от четирима души, предложени от председателя, които имат качествата на избираеми за църковни настоятели, с всички права и задължения на църковно настоятелство;

8. да проверява и утвърждава бюджетите на църковните настоятелства и епархийските манастири, както и на всички църковни фондове и общоепархийски стопанства и поделения, и да проверява изпълнението на тия бюджети;

9. да разрешава сключването на придобивни сделки, договори за заем, наем, аренда, рента и други договори, с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт в търговски дружества на недвижими имоти, собственост на Българската православна църква - Българска Патриаршия и нейните поделения;

10. да прави предложения до Светия Синод чрез епархийския митрополит за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на митрополиите, църквите и манастирите;

11. грижи се за съставянето на опис на движимите вещи и регистър на недвижимите имоти на митрополията и нейните поделения;

12. грижи се да се водят описи от църквите и църковните поделения за техните имоти;

13. следи да са снабдени с нотариални актове всички църковни имоти в епархията;

14. да изслушва отчетите за всички ревизии в епархията и да взема целесъобразни мерки за благопреуспяването на църковния живот и правилното управление в епархията;

15. контролира да се водят редовно и поддържат неповредени регистрите за кръщения, венчания и опела;

16. следи да се водят служебни списъци на клириците и подробни списъци на енориите, църквите, параклисите, епархийските манастири и поделения;

17. да подпомага във всичко епархийския митрополит в управлението на епархията;

18. да иска съгласието на Светия Синод за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на Българската православна църква - Българска Патриаршия в съответствие със Закона за вероизповеданията;

19. да одобрява идейните проекти за строителство на нови храмове;

20. да осъществява контрол архитектурата на храмовете да бъде в източноправославен стил;

21. да поощрява и одобрява при възможност към храмовете да се предоставят помещения за прицърковни училища и помещения за провеждане на църковни тържества и църковно-просветна дейност;

22. при Епархийския съвет може да има консултативен експертен съвет по изографисване, реставрация и консервация.

Чл. 122. (1) Заседанията на Епархийския съвет са законни, когато се председателстват от епархийския митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице и при участието поне на половината от членовете.

(2) За реда на заседанията и протоколите се прилагат чл. чл. 63-65 и чл. 69.

Чл. 123. (1) Решенията на Епархийския съвет се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове.

(2) Решенията на Епархийския съвет се утвърждават от епархийския митрополит. При разногласия въпросът се внася за разрешаване от Светия Синод.

Глава десета

АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИЦИ

Чл. 124. Епархийският митрополит назначава със заповед архиерейските наместници и уведомява Светия Синод.

Чл. 125. Архиерейският наместник трябва да бъде свещеник с висше или средно образование и най-малко петгодишна безукорна енорийска служба.

Чл. 126. (1) Архиерейското наместничество е учреждение на Митрополията, което няма право на самостоятелен бюджет.

(2) Архиерейското наместничество се ръководи от назначен от митрополита архиерейски наместник, който има следните правомощия в духовната околия:

1. да осъществява контрол и да се грижи за чистотата и разпространяването на светата православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно нравствена просвета и за утвърждаване на православното християнско семейство във вяра и благочестие;

2. да осъществява контрол за чистотата на християнските нрави и за прилагане наредбите на църковната власт;

3. да осъществява контрол за правилното, редовно и еднообразно извършване на църковното богослужение и за благолепието и благочинието на църквите в поверената му духовна околия;

4. да осъществява контрол клириците да изпълняват точно и усърдно задълженията си;

5. да определя временни заместници на заболели и починали свещеници, до получаването на нареждане от епархийския си митрополит;

6. да осъществява контрол по строителството и ремонта на църковните здания и да взема мерки за запазване на фрески, икони, иконостаси и всички ценни църковни старини;

7. да посещава поне веднъж в годината всички енории в духовната околия, да изучава състоянието на църквите, техните свещени принадлежности, църковните гробища и църковните имоти, ръководството на религиозно-нравствената просвета и възпитание, службата на свещениците и дейността на църковните настоятелства;

8. бележките си по ревизията във всяка енория той прави писмено в специалната ревизионна книга на църковното настоятелство, каквато има при всяко църковно настоятелство, а в митрополията докладва за констатираното;

9. в края на годината да представя на епархийския митрополит писмен доклад за състоянието на духовната околия;

10. да преглежда регистрите за кръщения, венчания и опела и приходно-разходните книги на църковните настоятелства;

11. да се грижи за снабдяването на свещениците и църковните настоятелства с позволителни за венчаване, свидетелства, регистри и други книжа и да се внасят ежемесечно в митрополията събраните приходи;

12. да представя всеки месец в митрополията отчетна ведомост за приходите и разходите на наместничеството;

13. да ревизира ежемесечно сметките на отчетните лица при наместничеството и съставения акт да изпраща в митрополията;

14. да води опис на вещите на наместничеството;

15. да свиква - с одобрението на епархийския митрополит - клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопомощ, за намиране средства за поддържане и засилване на вярата, нравствеността, духовната просвета и частната благотворителност;

16. да изпълнява разпорежданията на епархийския митрополит и да осъществява контрол за изпълнението им.

Чл. 127. При отсъствие на архиерейския наместник го замества енорийски свещеник, определен с писмена заповед от епархийския митрополит.

Чл. 128. При всяко архиерейско наместничество има канцелария. Длъжностните лица в канцеларията се назначават от епархийския митрополит.

Глава единадесета

ЕНОРИИ И СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Раздел І

ЕНОРИИ И СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Чл. 129. (1) Енорията е най-малката административно-териториална единица в съответната епархия в диоцеза на Българската православна църква и включва определен брой православни християни, постоянно пребиваващи на съответната територия.

(2) Енорията се образува съобразно местните демографски условия по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод.

Чл. 130. (1) Енорията се състои от не по-малко от 50 православни християни.

(2) Когато броят на православните християни е под определения минимум по ал. 1, енорията се присъединява към най-близката енория с изискуемия брой енориаши по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод.

(3) Една църква може да има няколко енории.

Чл. 131. Свещеник без енория или определено назначение не се ръкополага.

Чл. 132. За да бъде ръкоположен някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества:

1. да е член на Българската православна църква;

2. да е български гражданин;

3. да е навършил 23 години;

4. да е завършил богословско училище;

5. да представи свидетелство от енорийския свещеник на родното си място, или от другите места, където е живял, че е благочестив, с добро поведение, че се отличава с правилни мисли за православната вяра;

6. да носи свидетелство от духовника си, че като се е изповядал, няма по свещените правила никакво препятствие да бъде ръкоположен;

7. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки - от църковен съд;

8. да представи медицинско свидетелство, че е здрав и не се води на отчет в психодиспансера по местоживеене, не страда от неизлечимо инфекциозно заболяване и епилепсия, както и че няма важен телесен недостатък;

9. да представи нотариално заверено писмено изявление, че двамата със съпругата му са в първи църковен и граждански брак, а от съпругата си - че е съгласна той да бъде ръкоположен и че ще го следва там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее;

10. да подпише клетвено обещание, че като клирик ще пази и изповядва точно православната вяра, ще се подчинява на повеленията на църковните правила и на разпоредбите на своето духовно началство и точно ще съблюдава установения от Църквата богослужебен ред;

11. да не е член на политическа партия или антиправославна организация;

12. за задграничните български епархии могат да бъдат ръкополагани и небългарски граждани.

Чл. 133. (1) Когато постъпи молба от лице, което желае да приеме свещенически сан, епархийският митрополит проверява приложените към нея документи по чл. 132 и като се увери, че са редовни, внася преписката за разглеждане в Епархийския съвет.

(2) Кандидатът полага изпит пред Епархийския съвет по одобрена от Светия Синод програма. Когато изпитът приключи успешно, Епархийският съвет приема кандидатурата на лицето за свещенически сан и изпраща преписката в Светия Синод за одобрение.

Чл. 134. (1) Светият Синод в намален състав преди да прегледа по същество кандидатската преписка, публикува в „Църковен вестник” съобщение с името на кандидата и митрополията, която го предлага.

(2) Когато в едномесечен срок не се получи основателно канонично обвинение или писмени доказателства, опровергаващи представените документи, изискуеми по чл. 132, Светият Синод в намален състав одобрява преписката и я връща на епархийския митрополит. Епархийският митрополит възлага на съответния архиерейски наместник или на друго духовно лице да подготви кандидата за ръкоположение според изискванията на свещените канони, след което го ръкополага.

(3) След ръкоположението на свещеника, извършено по ал. 2, епархийският митрополит издава заповед за назначението му, която съдържа длъжността, на която се назначава, мястото на назначението, размера на възнаграждението и други условия.

(4) Когато се представи доказателство за нарушение изискванията на Устава или основателно канонично обвинение, Светият Синод в намален състав връща преписката на епархийския митрополит и кандидатът не се ръкополага.

Раздел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ

Чл. 135. Енорийският свещеник има следните права и задължения:

1. да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние светата Литургия и ежедневното църковно правило и да извършва тайнствата и чинодействията, установени от Православната църква;

2. да се грижи за добрия ред, благоговейното, точно и ясно четене и пеене при богослужението, чистотата и благолепието на храма и църковните гробища, за доброто състояние на одеждите, книгите и други църковни принадлежности и за запазване църковните старини;

3. редовно да проповядва и да поучава енориашите си в истините на православната вяра и християнската нравственост; енорийският свещеник с благословението на епархийския митрополит може да допуска мирянин, познат по своята подготовка, правомислие, църковност и благонравие, да проповядва във време на частно и обществено богослужение;

4. да запознава енориашите си със задълженията им като членове на Църквата и да ги обучава в Закон Божий и чрез църковни поучения и беседи;

5. да пази с пастирско усърдие енориашите си от инославни и иноверни пропаганди;

6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посещава, да ги увещава редовно да посещават богослужението, да се изповядват и достойно чрез пост и молитва да се подготвят за приобщаване със Светите Тайни, да кръщават навреме децата си и да ги възпитават в православен дух;

7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните разпоредби;

8. със съдействието на църковното настоятелство да насърчава християнското добротворство;

9. да се явява на събрания, свикани по нареждане на епархийския митрополит;

10. да води редовно и да пази неповредени регистрите за кръщения, венчания и опела, да издава от тях извлечения и да изпраща на епархийския митрополит чрез съответния архиерейски наместник статистически данни за случилите се в енорията кръщения, венчания и опела;

11. да поддържа и съхранява в изправност служебната енорийска архива;

12. да контролира църковните служители в храма и енорията и при неизправност да съобщава на църковното настоятелство или ако е необходимо, да уведомява по-висшата църковна власт;

13. да извършва проверки по възложение на епархийския митрополит;

14. да се грижи за църковните имоти и за тяхното увеличаване;

15. да живее в енорията си или с разрешение на епархийския митрополит - и извън нея;

16. да не напуска енорията си без разрешение на епархийския митрополит;

17. енорийският свещеник се отнася до епархийския митрополит чрез архиерейския наместник;

18. да изпълнява своевременно и точно нарежданията на духовното си началство;

19. да се ползва с правата на служението и сана си съгласно църковните правила, настоящия Устав и други синодални наредби при условие, че правата не са му отнети по църковно-съдебен ред;

20. да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно задълженията си по служба и сан, определени от църковните правила и настоящия Устав, и при нарушение на задълженията си да отговаря по съответния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред;

21. да получава за служението си ежемесечно парично възнаграждение от Светия Синод в размер, определен на основата на размера на осигурителния праг, установен в бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Определеното по този ред възнаграждение не може да бъде по-малко от минималния осигурителен праг;

22. свещенослужителите могат да ползват жилище в църковно-енорийския дом и обработваема земя според местните условия и потребности, за което епархийският митрополит може да задължи църковното настоятелство;

23. да организира църковно училище и да следи за изпълнението на синодалната програма за обучение;

23. енорийският свещеник може да извършва свещенодействия и треби в друга енория със съгласието на местния енорийски свещеник или с писмено разпореждане на епархийския митрополит.

Чл. 136. Свещениците, които не са на енорийска служба при храм, имат правата и задълженията съответно по чл. 135.

Чл. 137. Дяконите са помощници на архиерея и свещеника в тяхната служба и имат всички общоклирически права и задължения според църковните правила.

Чл. 138. (1) Когато клирик или монашестващ желае да премине на служение в друга епархия, подава молба до съответния епархийски митрополит.

(2) Епархийският митрополит, получил молбата по ал. 1, отправя писмо до епархийския митрополит на молителя, който при съгласие издава заповед за освобождаване и отпусно свидетелство.

(3) Документите по ал. 2 се изпращат на приемащия епархийски митрополит, който уведомява Светия Синод.

Чл. 139. (1) На клирици и монашестващи е забранено да заемат длъжности и да поемат задължения в държавни и местни органи на власт, да участват в партийна дейност и предизборна кампания, както и да се кандидатират за органи на европейско, държавно и местно ниво.

(2) На клирици и монашестващи е забранено да имат държание, несъвместимо с техния сан и подронващо авторитета на Църквата.

(3) На клирици и монашестващи е забранено да се регистрират като еднолични търговци, да бъдат съдружници в персонални търговски дружества, еднолични собственици на капитала в дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, както и прокуристи, управители и членове на съветите на директорите, управителните и надзорните съвети на търговски дружества, в които Българската православна църква - Българска Патриаршия и нейните местни поделения не са еднолични собственици на капитали на търговски дружества или не притежават 50 на сто от капитала на дружеството.

Глава дванадесета

ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО

Раздел І

ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО

Чл. 140. (1) Църквата е обединение на православните християни от една или повече енории, където се намира храмът.

(2) Църквата е юридическо лице, което е местно поделение на Българската православна църква - Българска Патриаршия и на съответната митрополия.

(3) Наименованието на църквата като юридическо лице е наименованието на съответния храм.

(4) Църквата се управлява от църковно настоятелство, което се състои от 4-6 души и се представлява пред компетентните органи от енорийския свещеник, който е председател на църковното настоятелство. В определени случаи по решение на настоятелството председателят може да упълномощава и други лица да го представляват. В своята дейност настоятелството се подпомага от прицърковни организации, като православни християнски братства и други.

(5) Член на църквата като юридическо лице е всеки православен християнин, който живее в енорията, където се намира съответният храм, и е вписан в списъка на църквата срещу лични данни, адрес и подпис. Кръщелното свидетелство е удостоверение за лицето, че е православен християнин.

(6) Списъкът на членовете на църквата се проверява и актуализира редовно на всеки четиригодишен период преди провеждане на избирателното събрание за избор на църковни настоятели и при необходимост - в края на всяка календарна църковна година.

(7) Църквата като юридическо лице за новостроящи се храмове възниква от влизане в сила решението на Епархийския съвет, с което се утвърждава църковното настоятелство.

(8) Епархийските митрополити извършват освещаването на църкви и параклиси (освен ако параклисите не са в болници, затвори, училища и други обществени учреждения) след прехвърлянето на собствеността им на Българската православна църква - Българска Патриаршия и нейните поделения.

Чл. 141. (1) Председател на църковното настоятелство по право е енорийският свещеник.

(2) При църква с повече от един енорийски свещеник председателят на църковното настоятелство се назначава със заповед от епархийския митрополит.

(3) При отсъствие на председателя епархийският митрополит издава заповед за заместването му от свещеник, който завежда и енорията му.

Чл. 142. (1) За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, който отговаря на следните условия:

1. да е кръстен православен християнин;

2. да е член на съответната енория;

3. да е навършил 30 години;

4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки - от църковен съд;

5. да е запознат с основните истини на православната вяра;

6. да е познат по своя благочестив и честен живот.

(2) Кандидатът за член на църковното настоятелство подава заявление и декларация до председателя по образци, утвърдени от Светия Синод.

(3) Не може да бъде член на църковното настоятелство лице, което е:

1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с председателя, с друг член на църковното настоятелство, с касиера, свещопродавачите или лице, назначено на щатна длъжност в църквата;

2. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 143. (1) Светият Синод всяка четвърта година приканва епархийските митрополити да се разпоредят за провеждането на избори за църковни настоятелства в определен неделен ден през месец ноември.

(2) Когато избори не бъдат проведени в определения ден, епархийският митрополит определя друг неделен ден за провеждането им.

(3) Когато изборите не са проведат и във втората определена неделя, епархийският митрополит назначава настоятелство от четирима енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятели.

Чл. 144. (1) Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и проверителна комисия от 3 до 5 членове, имащи качествата за църковни настоятели по чл. 142.

(2) След утвърждаването на новоизбраните настоятели, проверителната комисия проверява сметките по приходо-разхода на църквата за времето, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът се подписва от комисията, от старото и новото църковно настоятелство и се изпраща в митрополията. Епархийският съвет разглежда протокола и с постановление се произнася за освобождаването от отговорност на старото църковно настоятелство.

Чл. 145. (1) Служебният период на църковните настоятелства е четиригодишен.

(2) Когато през периода по ал. 1 член от настоятелството се премести, бъде отчислен или почине, за негов заместник до изтичането на четирите години се прогласява следващият, избран по броя получени гласове.

Чл. 146. (1) Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на църквата в съответната енория, навършили 18 години.

(2) Записването в списъка с имената на избирателите трябва да приключи до вечерната служба преди деня на избора.

Чл. 147. (1) Събранието за избиране на църковно настоятелство се открива след света Литургия в определения от епархийския митрополит ден и продължава до 14 часá.

(2) Събранието се ръководи от бюро от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите. Председателят на църковното настоятелство е председател и на бюрото и ръководи събранието.

(3) В съставни енории, където се избират повече от едно църковно настоятелство, енорийският свещеник председателства избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един грамотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника се отбелязва в избирателния протокол, а за даденото пълномощно енорийският свещеник съобщава на епархийския си митрополит.

(4) Събранието се открива след усърдна към Бога молитва, когато присъстват поне 2/3 от записаните в избирателните списъци енориаши. Когато в определения час няма изискуемия кворум, събранието се отлага с 30 минути, след което се открива при кворум повече от половината от енориашите, вписани в избирателните списъци. Когато не се събере и този кворум, събранието се отлага за следващата света неделя и се провежда при същите условия и ред.

(5) По предложение на бюрото се изготвя листа с имената на кандидатите за църковни настоятели, подали заявление и декларация до председателя на църковното настоятелство най-късно седем дни преди датата за провеждане на избора.

(6) Бюлетината с имената на кандидатите се представя на избирателите, след което се пристъпва към тайно гласоподаване.

(7) Църковните настоятели се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите избиратели.

Чл. 148. (1) За проведения избор на църковно настоятелство и проверителна комисия се съставя протокол, подписан от членовете на бюрото и подпечатан с църковния печат, а където няма църква - с печата на председателстващия свещеник. Протоколът и изборните книжа се изпращат на епархийския митрополит.

(2) Жалби по редовността на избора могат да се подават до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора.

(3) Епархийският митрополит утвърждава произведения избор, когато Епархийският съвет е разгледал изборните книжа и е установил, че са редовни. Когато се установи, че изборът е нередовен, епархийският митрополит разпорежда провеждането на нов избор.

Чл. 149. (1) В имуществото на църквата като юридическо лице се включват:

1. храмът (зданието) и принадлежностите му, както и други храмове и параклиси към него;

2. движими вещи и недвижими имоти;

3. сумите, постъпили в храма от различни източници, като: свещи, дискоси, приходи от движими и недвижими имоти и други;

4. дарения за благоустройството и потребностите на храма и енорията, както и движими и недвижими имоти, завещани в полза или собственост на храма, включително и със специално предназначение за благотворителни и просветни цели, за издръжка на клира и други;

5. суми от митрополиите, църковно-енорийски дарения, такси и други.

(2) Църквата като юридическо лице може да учредява еднолични търговски дружества и да участва в търговски дружества по ред, определен в настоящия Устав.

Чл. 150. (1) Църква, която е без енория, се управлява от настоятелство, назначено от епархийския митрополит.

(2) Гробищна църква без енория се управлява от местното църковно настоятелство, а при повече енорийски църкви в населеното място епархийският митрополит назначава свещеник за председател на църковното настоятелство и по негово предложение четиричленно настоятелство.

Чл. 151. (1) Към енорията принадлежат лицата от православно вероизповедание, които живеят в границите на енорията и запазват и поддържат жива връзка с енорийския храм, клир и живот.

(2) Енориашите, членове на църквата, имат всички общи църковни права и задължения, както и предвидените в настоящия Устав.

Чл. 152. Отнемането или ограничаването на църковни права става по църковно-съдебен ред.

Чл. 153. (1) Православните християни енориаши, членове на църквата като местно поделение на Българската православна църква - Българска Патриаршия са длъжни:

1. точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра;

2. да посещават богослужението, да се изповядват, да се подготвят с пост и молитва и причастяват редовно;

3. да съдействат за благосъстоянието на енорията в религиозно-нравствено отношение;

4. да участват в религиозния живот на енорията;

5. да се грижат по издръжката на църквата и клира;

6. да спазват правилата на Православната църква.

(2) Християните са длъжни да спазват правилата за единство и неделимост на Светото Православие, на Българската православна църква - Българска Патриаршия и на нейните местни поделения.

Раздел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 154. Църковното настоятелство има следните права и задължения:

1. да сключва придобивни сделки, договори за заем, наем и други договори, с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества, собственост на съответната църква, с писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит;

2. да прави предложения до епархийския митрополит за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответната църква;

3. грижи се да увеличава средствата на храма;

4. събира установените църковно-енорийски такси, както и сумите, постъпили в храма от продажба на свещи, дискоси, приходи от движими вещи и недвижими имоти, по решение на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит, внася част от тях в бюджета на митрополията за заплати на свещениците;

5. прави предложение пред епархийския митрополит и се грижи за изграждането на храм, параклис, помощни сгради и други;

6. настоява пред компетентните органи за съграждане на църковни гробища, както и за ограждането, чистотата, реда и благолепието на църковните гробища;

7. приема - с одобрение на епархийския митрополит - дарения и завещания и придобива по други законни начини движими и недвижими имущества в полза на църквата;

8. грижи се всички недвижими църковни имоти да имат нотариални актове, планове и скици и взема мерки да се пазят границите на земеделските, горските и други имоти чрез постоянни неподвижни знаци;

9. съставя бюджета на храма и го изпраща за утвърждение от Епархийския съвет;

10. следи за редовното изпълнение на църковния бюджет;

11. води опис на църковните имущества;

12. взема решения и с одобрение от епархийския митрополит завежда дела пред съдилищата и упълномощава лица, които да го представляват при извършването на нотариални действия; завежда съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти след съгласието на епархийския митрополит и го уведомява за заведените срещу него съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти;

13. грижи се за благолепието на храма и за доброто състояние и осигуряване на църковните имоти;

14. застъпва се пред компетентните органи да не се откриват около храма и на разстояние по-близо от 100 м търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на православната вяра, църковния живот и традиция;

15. грижи се да се набавят свещи от църковна свещоливница, икони и потреби за храма и за богослужението от църковните (синодални и епархийски) магазини;

16. осигурява за храма икони, съсъди и предмети с художествено значение с предварителното им одобрение от епархийския митрополит;

17. грижи се със съдействието на богомолците за благочинието при богослужението;

18. назначава при храма помощен персонал, а с одобрението на епархийския митрополит - дякони, певци, певчески хор и други църковни служители и се грижи за тяхната издръжка;

19. може да отпуска по бюджета стипендии или помощи на младежи за подготовка на певци и клирици;

20. определя на църковни служители, чиято издръжка е по това занятие, заплата или възнаграждение по щат, в съответствие с техния служебен и образователен ценз;

21. подпомага материално свещенослужителите при храма при необходимост и възможност, с одобрение на епархийския митрополит;

22. води изборните списъци на енориашите;

23. дава на епархийския митрополит в края на всяка година писмен отчет за дейността си;

24. оказва морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна и благотворителна дейност.

Чл. 155. Свещеникът - председател на църковното настоятелство, открива, ръководи и закрива заседанията.

Чл. 156. (1) Заседанията на църковното настоятелство са законни, когато са свикани от председателя или заместващия го и присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове на настоятелството. При равногласие надделява гласът на председателя или заместващия го.

Чл. 157. Председателят на храма съставя график за богослужението и разпределя служебните задължения на свещенослужителите към храма и контролира изпълнението.

Чл. 158. (1) Църковното настоятелство избира касиер, който се одобрява от епархийския митрополит.

(2) Касиерът приема приходите и извършва разходите, според бюджета, и се отчита пред църковното настоятелство.

Чл. 159. Длъжността църковен настоятел е почетна и неплатена.

Чл. 160. (1) Църковното настоятелство води летописна книга.

(2) В летописната книга се записват по-важни събития, свързани с живота на храма и енорията, имената на църковните благодетели и на църковните настоятели, за които епархийският митрополит прецени, че са се отличили с честно и усърдно служение.

(3) Имената на записаните в летописната книга се споменават в църквата при богослужението на Неделя Православна.

Глава тринадесета

МАНАСТИРИ

Раздел І

МАНАСТИРИ И МОНАСИ/МОНАХИНИ

Чл. 161. (1) Манастир е свещено място с храм и други здания, предназначени за жилища на монаси или монахини, т. е. лица, които с обетите си за целомъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване в християнските добродетели, на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна просвета.

(2) Манастирите са местни поделения на Българската православна църква - Българска Патриаршия и на съответните митрополии и са юридически лица.

(3) Манастирът се управлява от Манастирски събор или в предвидените от Устава случаи - от игумен/игуменка. Манастирът се представлява от игумена/игуменката.

(4) В манастир, в който няма назначен игумен/игуменка, епархийският митрополит назначава за изпълняващ длъжността подходящо духовно лице.

Чл. 162 (1) Манастирите са ставропигиални и епархийски. Ставропигиалните са подчинени на Светия Синод, а епархийските - на местния епархийски митрополит.

(2) Ставропигиални манастири се основават или прогласяват по решение на Светия Синод. Епархийски манастири се основават с благословението на епархийския митрополит и одобрението на Светия Синод, ако са осигурени средства за издръжката им.

(3) Ставропигиални манастири са: Рилският, Бачковският и Троянският.

Чл. 163. Манастир, който има най-малко 5 братя/сестри, се управлява от манастирски събор под председателството и ръководството на игумен/игуменка. Манастир с по-малко от 5 братя/сестри се управлява от игумен/игуменка, назначен/назначена от епархийския митрополит.

Чл. 164. (1) Манастирският събор се състои от игумена/игуменката и 4 или 6 монаси/монахини, отличаващи се с примерен живот и опитност. Манастирският събор се председателства от игумена/игуменката.

(2) Манастирският събор се избира от монасите/монахините и се утвърждава от Светия Синод - за ставропигиалните манастири, а от епархийския митрополит - за епархийските манастири.

Чл. 165. За игумен/игуменка може да бъде избран член на манастирското братство/сестринство, когато притежава необходимите религиозно-нравствени качества и опитност.

Чл. 166. (1) Игуменът/игуменката се избира от монасите/монахините с мнозинство повече от половината от всички членове на манастирското братство/сестринство.

(2) Изборът на игумен/игуменка се утвърждава с решение, за ставропигиалните манастири - от Светия Синод, а за епархийските - от епархийския митрополит.

(3) Когато игумен/игуменка по собствено желание се оттегли, но само по причини, допустими от църковните канони, се провежда избор за нов игумен/игуменка.

(4) Когато игумен/игуменка поради продължителна болест, немощ или неопитност не е в състояние да изпълнява задълженията си и това причинява вреди в духовната и материалната сфера, до утвърждаването на нов игумен/игуменка манастирът се представлява от духовно лице, назначено от съответната църковна власт, на основание утвърдените от Светия Синод вътрешни правилници и устави.

Чл. 167. Когато братството/сестринството на два пъти последователно избере и представи за утвърждаване лице, неподходящо да изпълнява игуменска длъжност, съответната църковна власт назначава игумен/игуменка, който/която управлява манастира, докато братството/сестринството избере достойно лице.

Чл. 168. За манастир, който е останал без монаси/монахини или няма възможност да се издържа, епархийският митрополит решава - с одобрението на Светия Синод - да бъде присъединен временно или завинаги към друг манастир.

Чл. 169. Монах/монахиня може да живее извън манастира само в случаите, когато е назначен/назначена на определена длъжност или изпратен/изпратена на специално послушание по решение на Светия Синод - за ставропигиалните манастири, и на епархийския митрополит - за епархийските манастири.

Чл. 170. (1) За монах или монахиня може да бъде постригано лице, което отговаря на следните условия:

1. да е навършил пълнолетие, съгласно законите в страната;

2. да е православен християнин;

3. да не е встъпил в брак или да е с прекратен граждански брак поради развод или смърт и да няма задължения за издръжка;

4. да не се води на отчет в психодиспансера по местоживеене и да не страда от неизлечимо инфекциозно заболяване и епилепсия;

5. да е благочестив, с добро поведение и да се отличава с правилни мисли за православната вяра;

6. да е преминал срока на изпитание, предвиден в Устава на манастира.

(2) Изискванията по ал. 1 се удостоверяват със съответните писмени документи - удостоверения, свидетелства, декларации.

(3) Който иска да встъпи в монашески чин, трябва да представи молба, автобиография, свидетелство за съдимост и препоръка от енорийския си свещеник или изповедник.

(4) Преди встъпването в монашески чин кандидатът е длъжен да се разпореди по волята си и според закона със своето имущество. Всичко, което придобие след встъпването му в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра.

Раздел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА МАНАСТИРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ -

МАНАСТИРСКИ СЪБОР И ИГУМЕН

Чл. 171. Манастирският събор и игуменът имат следните правомощия:

1. да се грижат монасите да водят благочестив живот, съобразен с обетите им на целомъдрие, нестяжание и послушание и според общоцърковните и вътрешни манастирски наредби да се упражняват в християнските добродетели, в подвижничество, милосърдие и духовна просвета;

2. да се грижат монасите да пребъдват във въздържание и молитва, да посещават редовно богослужението, да изучават Свещеното Писание, творенията на светите Отци, живота на светиите, да се занимават с християнска книжнина, да водят чист и непорочен живот, да вземат чрез физически труд редовно участие в манастирските стопанства и с дух на монашеско послушание и сърдечна преданост да изпълняват възложените им служби в богоугодните и просветни заведения на манастира и да пребивават неотлъчно в светата си обител;

3. да следят да се отслужва редовно богослужението според манастирския устав;

4. да следят да се пази благоговеен ред в църквата, да се поддържа благолепието на храма, да се пазят в изправност и чистота свещените предмети и места, църковните старини, библиотеката и всички манастирски помещения;

5. да следят да се пази в светата обител строг манастирски ред, съответстващ на целите на манастира и на монашеския начин на живот;

6. да подготвят и приемат достойни манастирски братя, като се спазват монашеските правила и всички други изисквания на манастирския устав.

7. да искат предварително разрешение от епархийския митрополит за пострижението на монах или монахиня - за епархийски манастир, или от Светия Синод - за ставропигиален манастир;

8. да представят благоговейни и достатъчно просветени манастирски братя за ръкополагане в дяконски и йеромонашески чин;

9. да определят послушание на манастирските братя;

10. да пазят в добро състояние манастирските здания, храмове, метоси и манастирския имот;

11. да приемат дарения и завещания за манастира;

12. да снабдяват братята с всичко необходимо за живеене;

13. да прибират като манастирски имот останалото от починал или разстриган манастирски брат/сестра, според църковните правила;

14. да стопанисват и управляват манастирските имоти;

15. да съставят бюджет за манастирските приходи и разходи и да го изпращат на съответната духовна власт за утвърждаване;

16. да осигуряват приходната част на манастирския бюджет и да внасят сумите, определени от Светия Синод или епархийския митрополит;

17. да следят за редовното изпълнение на бюджета и след приключването му да дават отчет пред Светия Синод - за ставропигиалните манастири или пред епархийския митрополит - за епархийските манастири;

18. да проверяват всеки три месеца манастирските сметки, като съставят актове, които да изпращат на съответната духовна власт;

19. да сключват придобивни сделки, договори за заем, наем и други договори с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества, собственост на съответния манастир, с решение на Светия Синод - за ставропигиалните манастири, и писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит - за епархийските манастири;

20. да правят предложение до Светия Синод за ставропигиалните манастири и до Епархийския съвет за епархийските манастири за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответния манастир;

21. да правят предложение до Светия Синод за ставропигиалните манастири и до Епархийския съвет за епархийските манастири за учредяването на еднолични търговски дружества и участие в търговски дружества по ред, определен от настоящия Устав;

22. да съставят опис на движимите имущества на манастира, да се грижат недвижимите имоти да имат нотариални и други актове за собственост, да представят сведения и документи за недвижимите имоти на манастира за вписване в регистъра на недвижимите имоти на митрополиите и Централния регистър на недвижимите имоти на Светия Синод, както и същите да бъдат вписани в основните данъчни и кадастрални книги;

23. вземат решения и с одобрение на Светия Синод - за ставропигиалните манастири, и от епархийския митрополит за епархийските манастири, завеждат дела пред съдилищата в държавата; завеждат съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти със съгласието на епархийския митрополит за епархийските манастири и на Светия Синод за ставропигиалните манастири и ги уведомяват за заведените срещу тях съдебни дела относно вещни права за недвижими имоти.

24. да разглеждат по църковно-съдебен ред повдигнатите от игумена/игуменката, от епархийския митрополит или от Светия Синод обвинения срещу църковно провинен/-а манастирски брат/сестра;

25. да внасят установените вноски за общоцърковни и епархийски потребности;

26. да бдят за точното изпълнение на древните правила на монашеството, църковните правила, манастирския устав и разпорежданията на духовната власт;

27. да се застъпват пред компетентните органи да не се откриват около манастира и на разстояние по-близо от 500 метра търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на православната вяра, църковния живот и традиция;

28. да дават ежегодно на съответната духовна власт писмен отчет за общото състояние на манастира.

Чл. 172. (1) Игуменът/игуменката на манастира е:

1. председател на манастирския събор;

2. изпълнител на съборните решения;

3. духовен ръководител на монасите/монахините;

4. пазител на манастирските и църковни правила и на разпорежданията на духовната власт.

(2) Когато няма игумен/игуменка, манастирът се представлява от духовно лице, изпълняващо длъжността игумен/игуменка по чл. 161, ал. 4, или от епархийския митрополит.

(3) Когато в манастира няма монаси/монахини, той се управлява от манастирско настоятелство, назначено от епархийския митрополит.

(4) Членовете на манастирското настоятелство трябва да отговарят на условията за църковни настоятели по чл. 142.

(5) Манастирското настоятелство има правомощията на манастирския събор с изключение на правомощията му на църковен съд.

Чл. 173. (1) Съборните старци - членове на манастирския събор, не могат да решават въпроси и извършват дейности без мнението на игумена и последният - без решението на събора.

(2) При разногласия между игумена и манастирския събор въпросът се отнася за решаване от Светия Синод - за ставропигиалните манастири и от епархийския митрополит - за епархийските манастири.

(3) Решенията по ал. 2 на манастирския събор (манастирското настоятелство) влизат в сила от влизането в сила решенията на Светия Синод - за ставропигиалните манастири, и от епархийския митрополит - за епархийските манастири.

Чл. 174. Когато в епархия няма монахини или поради невъзможност не могат да участват в работата на органите, на които са членове, те се заместват от монаси.

Чл. 175. Всеки манастир си изработва Устав за вътрешния ред, който се утвърждава от Светия Синод - за ставропигиалните манастири, и от епархийския митрополит - за епархийските манастири.

ЧАСТ ВТОРА

ЦЪРКОВЕН СЪД

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел І

УСТРОЙСТВО

Чл. 176. (1) Съдебната власт в Българската православна църква - Българска Патриаршия се упражнява от:

1. Светия Синод в пълен и намален състав;

2. епархийските съдилища;

3. манастирските събори.

(2) Лица и органи извън системата на Българската православна църква - Българска Патриаршия не могат да осъществяват функциите на църковен съд.

(3) Съдебната власт в Българската православна църква - Българска Патриаршия се основава на църковните канони, настоящия Устав и наредбите на църковното съдопроизводство, издадени от Светия Синод.

(4) Отговорността пред съд в държавата по закон не изключва отговорността пред църковен съд по този Устав.

(5) Църковният съд има право при необходимост да иска съдействие от органите на държавната власт за изпълнение на влезлите в сила решения.

Чл. 177. (1) Юрисдикцията на Светия Синод като съд се разпростира в диоцеза на Българската православна църква-Българска Патриаршия в епархиите на територията на Република България, както и в тези извън нейните предели.

(2) Юрисдикцията на епархийския съд се разпростира в пределите на съответната епархия.

(3) Юрисдикцията на манастирския събор се разпростира по отношение на манастирските братя/сестри.

Чл. 178. (1) Епархийският съд се състои от епархийския митрополит и духовните членове на Епархийския съвет.

(2) Съдът заседава под председателството на епархийския митрополит. При отсъствие на епархийския митрополит или на член на съда, епархийският митрополит с писмена заповед назначава духовно лице за председател или член на състава. Съставът се попълва от редовно избраните духовници - подгласници.

Чл. 179. Манастирският събор действа като съд и разглежда дела по обвинения, повдигнати срещу църковно провинени манастирски братя/сестри.

Чл. 180. (1) В състава на един и същи църковен съд не могат да заседават и вземат решения длъжностни лица, които са: роднини по права линия във възходяща и низходяща степен, съребрена линия до четвърта степен включително, по сватовщина до трета степен и духовно родство от първа степен.

(2) При условията по ал. 1 за редовен член на съда той се заменя с негов подгласник.

Раздел ІІ

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

Чл. 181. На църковните съдилища са подведомствени:

1. църковно-наказателните дела;

2. делата по църковни спорове;

3. жалбите против актове и решения на църковно-административните органи на Българската православна църква - Българска Патриаршия.

Чл. 182. (1) На Светия Синод са подсъдни:

1. делата против архиереи;

2. жалби против първоинстанционни решения на Светия Синод в намален състав;

3. жалби против административни актове и решения на Светия Синод в намален състав;

4. решения на църковни съдилища за низвержение, отлъчване от Църквата и анатема.

(2) Светият Синод като съд заседава в състав не по-малко от две трети от членовете си и се председателства от Българския патриарх или от митрополит, определен от него с писмена заповед.

(3) По дела на архиереи Светият Синод заседава в състав не по-малко от 13 епархийски митрополити. Когато не се събере този състав, Светият Синод с решение го попълва с архиереи на Българската православна църква - Българска Патриаршия.

(4) Решенията на Светия Синод като съд са окончателни.

Чл. 183. (1) На Светия Синод в намален състав са подсъдни:

1. като първа инстанция - дела против игумени на ставропигиални манастири, които не са архиереи; дела против членове на Върховния църковен съвет и против членове на Епархийския съвет за провинения, извършени при изпълнение на служебните им задължения; жалби против административни актове и решения на административните органи на църковната власт; както и спорове за подсъдност;

2. като втора инстанция - решения на епархийските съдилища и решения на манастирските събори на ставропигиалните манастири;

(2) Светият Синод в намален състав като съд се председателства от Българския патриарх или от митрополит, определен от него с писмена заповед;

(3) Когато член на състава на съда не може да участва поради уважителни причини или заинтересованост, съставът се попълва от член на Светия Синод, определен по реда на чл. 53.

(4) Жалбите до Светия Синод в намален състав се подават в 14-дневен срок от постановяването на решението чрез църковния съд, който го е постановил.

Чл. 184. (1) На епархийския съд са подсъдни:

1. като първа инстанция - делата на църковните съдилища с изключение на тези, които са подсъдни на Светия Синод в пълен и намален състав и на манастирските събори като първа инстанция;

2. като втора инстанция - дела, постъпили от манастирските събори на епархийските манастири;

(2) Решенията на епархийския съд като втора инстанция са окончателни.

Чл. 185. (1) На манастирския събор, като първа инстанция, са подсъдни дела против манастирски братя/сестри за провинения, подлежащи на църковен съд.

(2) Когато в манастира няма манастирски събор, делата на манастирските братя/сестри са подсъдни на епархийския съд като първа инстанция.

(3) Решенията на манастирския събор като съд се обжалват пред епархийския съд чрез игумена в 14-дневен срок от постановяването им.

Чл. 186. (1) Делата за църковни провинения са подсъдни на съда по местослужение на обвиняемия - за духовниците, и по настоящ адрес - за миряните.

(2) Всеки църковен съд сам решава дали делото му е подсъдно.

(3) Спор за подсъдност се разрешава от Светия Синод в намален състав.

Чл. 187. (1) Постановените решения на църковните съдилища за низвержение и отлъчване от Църквата влизат в сила след утвърждаването им от Светия.

(2) В случаите по ал. 1 свещеникът се отстранява от свещенослужение със заповед на епархийския митрополит.

(3) Светият Синод разглежда решенията на църковните съдилища в двумесечен срок от постановяването им.

(4) Светият Синод може да потвърди решението или да го измени с налагане на по-леко наказание.

(5) Решението, с което лице с духовен сан се наказва с лишаване от право на свещенослужение или отлъчване, се публикува в „Църковен вестник“ и се уведомяват Поместните православни църкви. Решението за отлъчване на миряни се публикува в „Църковен вестник“.

Чл. 188. (1) Решенията на първоинстанционните съдилища могат да се обжалват в 14-дневен срок от постановяването им пред по-горния съд чрез съда, който ги е постановил. Срокът за обжалване тече от момента на връчване на решението на лицето, за което се отнася.

(2) Редът за разглеждане на църковните дела се урежда в Правилник за съдопроизводството, приет от Светия Синод.

Глава втора

ЦЪРКОВНО-СЪДЕБНИ ДЕЛА

Раздел І

ЦЪРКОВНО-НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

А. Църковни провинения

Чл. 189. Църковно провинение е всяко умишлено или по непредпазливост извършено деяние против вярата, каноните, правилата на светата Православна църква и настоящия Устав.

Чл. 190. Църковни провинения са:

1. отпадане от Православната църква;

2. ерес - съзнателно, явно и упорито отричане догматите на православната вяра;

3. молитвено и евхаристийно общение с инославни и иноверни;

4. разкол - отделяне от църковното единство;

5. магьосничество и врачуване;

6. богохулство - хулни слова и действия срещу Бога, Света Троица, света Богородица и светиите;

7. светотатство - поругаване, хулене, оскърбяване, повреждане, унищожаване, кражба или грабеж на място или предмети, посветени на Бога или богослужението, а също хулене, клевета, заплаха и насилие над свещенослужител при служба или друго подобно греховно деяние;

8. симония - приемане или даване на духовен чин, звание или отличие срещу облаги;

9. разврат - проституция и блудни деяния, включително и между еднополови;

10. убийство, опит за убийство, опит за самоубийство или друго престъпно деяние;

11. обида или клевета между духовни лица, срещу духовно лице или от духовно лице срещу мирянин;

12. лъжлива клетва;

13. отричане от сан;

14. неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, разпорежданията на настоящия Устав, служебните задължения или законните разпореждания на църковната власт, като: неправилно, небрежно или нередовно извършване на богослужението, светите Тайнства и обредите, занемаряване на проповедта, религиозното просвещаване на енориашите и църковната благотворителност; неправилно или нередовно водене на църковно-енорийските книги и други;

15. превишаване на власт;

16. злоупотреба и немарливо пазене на църковното имущество;

17. непристойни за сана дейности;

18. пиянство, сквернословие и неприлично държание в служебни и частни отношения;

19. приемане на нецърковна длъжност без разрешение на съответната духовна власт;

20. други простъпки и дейности, забранени от църковните правила и настоящия Устав.

Б. Църковни наказания

Чл. 191.

(1) Църковните наказания за духовно лице са:

1. глоба в размер, определен от съда, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;

2. временно лишаване от свети Тайнства, обреди, участие в обществено богослужение;

3. временно лишаване от църковно-административни права;

4. разстригване за монаси;

5. аргос - пълно или частично запрещаване от свещенослужение и служба от 15 дни до 6 месеца, с лишаване от възнаграждение в размер, определен от съда, но не повече от петкратния размер на брутното му възнаграждение;

6. ограничаване в манастир от един месец до една година на клиросно послушание или манастирски труд и лишаване от възнаграждение в размер, определен от съда, но не повече от петкратния размер на брутното му възнаграждение;

7. лишаване от църковни отличия и офикии;

8. освобождаване от длъжност за срок до 3 години;

9. преместване в друга духовна околия за срок до 5 години;

10. низвержение, без или със отлъчване от Църквата според каноните;

11. отлъчване - изключване от общение с Църквата;

(2) Църковното наказание „отлъчване от Църквата” за мирянин се налага за извършено тежко църковно провинение.

Чл. 192. (1) Църковно-наказателната отговорност е лична.

(2) Наказанието съответства на тежестта на извършеното провинение.

(3) Наказанието се определя в зависимост от вида на провинението, формата на вината (умисъл или непредпазливост), причинената вреда и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

В. Особени правила:

Чл. 193. За провинения по сан или служба духовните лица са отговорни пред църковен съд и когато не са на църковна служба или заемат църковна служба в нецърковно учреждение.

Чл. 194. Тъжители и свидетели по църковно-наказателни дела могат да бъдат лица от православно изповедание.

Раздел ІІ

ЦЪРКОВНО-ИМУЩЕСТВЕНИ СПОРОВЕ

Чл. 195. Църковно-имуществени спорове, подсъдни на църковния съд, са:

1. спорове по управление на църковни имоти;

2. спорове между клирици: за материални права при/или по повод изпълнение на служебните им задължения; по права за старшинство, чест и ред в службата или други права при/или по повод службата им;

3. тъжби и спорове между клирици и миряни във връзка с даване и получаване на треби в натура или в парична форма;

4. спорове за установяване на църковни, материални или нематериални права;

5. спорове за граници на енории;

6. спорове по откриване, разделяне, отделяне или закриване на енории;

7. спорове, които възникват от учредяването, преустройството или закриването на църковни институти и учреждения;

8. спорове за установяване на условията за извършване на тайнствата Кръщение и Венчание, както и тези във връзка с автентичността на документа, удостоверяващ извършването им.

Раздел ІІІ

ЦЪРКОВНО-АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

Чл. 196. Основания за отмяна на църковно-административни актове са:

1. некомпетентност за издаване на акта или превишаване на власт;

2. нарушение на материалните или процесуални правила за издаване на акта;

3. противоречие с настоящия Устав или с правила на Православната църква;

4. неистинност на факти и обстоятелства, на които се основава актът.

Чл. 197. Актове и решения, които по църковните правила са предоставени за решаване от органите на църковната власт не могат да се обжалват пред съд в държавата.

Чл. 198. (1) Жалба против църковно-административен акт пред църковен съд е допустима, когато страната има личен или пряк интерес от неговата отмяна и не съществува друг ред за неговата отмяна.

(2) Жалбата се подава в 14-дневен срок от постановяването на акта, чрез органа, издал обжалвания акт.

(3) Органът, издал обжалвания акт, има право да го отмени или да изпрати жалбата на висшестоящия църковен орган.

(4) Висшестоящият църковен орган е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на жалбата.

(5) При непроизнасяне в срока по ал. 4 или при неуважаване на жалбата заинтересованата страна може да сезира Светия Синод в намален състав, който се произнася в двумесечен срок. Светият Синод се произнася в същия срок, когато висшестоящ орган по ал. 4 е Светият Синод в намален състав.

Чл. 199. Влезлите в сила решения на църковните съдилища са задължителни за страните, за съда, който ги е постановил и за всички други църковни органи.

Чл. 200. Решенията и актовете на църковния съд се изпълняват от всички църковно-административни органи.

Чл. 201. Правилата за църковното съдопроизводство за отделните видове църковни спорове се уреждат в Правилника за разглеждане на църковни спорове, приет от Светия Синод.