Інститут Церковного Права - Устав Болгарської Православної Церкви (3)

Чл. 202. (1) За усърдно и благоговейно изпълнение на задълженията си служители на Българската православна църква - Българска Патриаршия могат да бъдат поощрявани с награди и отличия.

(2) Наградите и отличията се присъждат от Светия Синод или епархийския митрополит.

Чл. 203. (1) Светият Синод по своя преценка, по предложение на епархийски митрополит или по предложение на игумен на ставропигиален манастир награждава свещенослужители с офикии.

(2) С офикии по ал. 1 може да награждава и епархийският митрополит, за което уведомява Светия Синод.

Чл. 204. (1) Светият Синод по своя преценка, по предложение на епархийски митрополит, по предложение на игумен на ставропигиален манастир или ректор на семинария може да награждава изявени служители на Българската православна църква - Българска Патриаршия с ордени, медали, грамоти, парични и предметни награди.

(2) Епархийският митрополит за ревностно изпълнение на служебни задължения може да награждава свещенослужители и служители в своята епархия с ордени, медали, парични и предметни награди.

(3) Учредените ордени и медали от епархийския митрополит по ал. 2 се одобряват от Светия Синод.

Чл. 205. Светият Синод и епархийските митрополити могат да награждават с ордени, медали, грамоти, парични и предметни награди миряни за заслуги към Българската православна църква - Българска Патриаршия и съответните митрополии. Тези лица се награждават с ордените и медалите, учредени по чл. 204.

Глава втора

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел І

ОБЩА РАЗПОРЕДБА

Чл. 206. (1) Клириците на Българската православна църква - Българска Патриаршия носят дисциплинарна отговорност при виновно осъществяване на дисциплинарни простъпки.

(2) Дисциплинарната отговорност на свещенослужителите не изключва носенето на друг вид отговорност.

Раздел ІІ

ДИСЦИПЛИНАРНИ ПРОСТЪПКИ

Чл. 207. Дисциплинарни простъпки са:

1. нарушения на служебните задължения;

2. забавяне на изпълнението, небрежност или неспособност за изпълнение на служебните задължения;

3. неспазване благоприличие в служебните отношения и/или към частни лица;

4. непристойно поведение извън изпълнението на служебните задължения;

5. неоправдано отсъствие по време на служба и при/или по повод изпълнение на служебните задължения.

Раздел ІІІ

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 208. (1) Дисциплинарни наказания са:

1. забележка - обръщане внимание върху допуснатата неизправност с предупреждение да не се повтаря;

2. мъмрене - укоряване виновния с изрично приканване да се поправи;

3. глоба - в размер до една втора от месечното възнаграждение;

4. снемане от длъжност на клирици - до покаяние, изразено в писмена форма, в срок до една година.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 т. 4 епархийският митрополит възбужда църковно- наказателно дело за низвержение пред църковния съд.

Раздел ІV

ПРАВИЛА ЗА НАЛАГАНЕ НА

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 209. Дисциплинарни наказания се налагат от епархийския митрополит в срок до два месеца от откриването на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.

Чл. 210. (1) Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и наложеното наказание.

(2) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от момента на връчването на заповедта на нарушителя.

(3) Когато заповедта не може да бъде връчена, тя се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на постоянния адрес на нарушителя по местоживеене. Когато лицето не може да бъде намерено на този адрес, заповедта се публикува в „Църковен вестник”, от който момент лицето се смята за уведомено.

Чл. 211. (1) Дисциплинарното наказание се смята заличено с изтичането на една година от неговото налагане. Това не се отнася за наказанията по чл. 208, т. 4.

(2) Наложеното дисциплинарно наказание „снемане от длъжност” може да се обжалва пред Светия Синод в намален състав от заинтересованото лице в 14-дневен срок от налагането му. Решението на Светия Синод в намален състав е окончателно.

Чл. 212. Когато наказанието е постигнало целта си, епархийският митрополит по своя преценка има право да го отмени предсрочно.

Чл. 213. За църковните служители (миряни), работещи по трудово правоотношение в Българската православна църква - Българска Патриаршия и нейните поделения, относно дисциплинарната отговорност се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл. 214. (1) Когато е възбудено наказателно преследване пред църковен съд или съд в държавата по провинения, които са свързани с осъществяваната от лицето дейност, епархийският митрополит може да го отстрани за времето, докато трае преследването. За това време то не получава възнаграждение.

(2) Когато наказателното преследване бъде прекратено или обвиняемият бъде оправдан с влязла в сила присъда, той се възстановява на длъжността, от която е бил отстранен. За времето на отстраняването има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за целия период на отстраняването.

Глава трета

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА -

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Чл. 215. Свещенослужителите и църковнослужителите в Българската православна църква - Българска Патриаршия носят имуществена отговорност за виновно причинените вреди на Църквата.

Чл. 216. За вреди, причинени от умишлено престъпление при/или по повод изпълнение на служебните си задължения, свещенослужителите и църковнослужителите носят отговорност съгласно българското законодателство.

Чл. 217. (1) За вреди, причинени по небрежност при/или по повод изпълнение на служебните си задължения, свещенослужителите и църковнослужителите отговарят в размера на вредата, но не повече от едномесечното им брутно трудово възнаграждение.

(2) Материалноотговорните лица носят отчетническа отговорност в размер на вредата, но не повече от четирикратния размер на брутното им възнаграждение, а в случаите на липса - в пълен размер.

Чл. 218. Свещенослужителите и църковнослужителите носят отговорност за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

Чл. 219. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.

(2) Пълната имуществена отговорност на свещенослужителите се търси от църковния съд на основание ревизионния акт за начет, който се изпраща на съда от епархийския митрополит.

(3) Производството се осъществява по Правилника за разглеждане на църковни спорове.

Чл. 220. Пълната имуществена отговорност на църковнослужителите се осъществява по реда на българското законодателство.

Чл. 221. (1) Ограничената имуществена отговорност се осъществява със заповед на епархийския митрополит, в която се посочват основанията и размерът на отговорността.

(2) Заповедта се издава и връчва на провиненото лице в двумесечен срок от откриването на нарушението, но не повече от една година от извършването.

(3) Лицето, срещу което е издадена заповедта, има право писмено да възрази в 14-дневен срок от връчването й, като оспори основанието или размера.

(4) В случая по ал. 3 епархийският митрополит може в едномесечен срок да предяви иск пред държавен съд. Когато не бъде направено такова възражение, възмездяването на вредите става чрез удръжки от възнаграждението на провинилото се лице до размера на несеквестируемия доход по Гражданско-процесуалния кодекс.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Чл. 222. (1) Служителите на Българската православна църква - Българска Патриаршия са лицата с духовно звание и църковнослужителите (миряни).

(2) Лицата с духовно звание са: Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, свещениците, дяконите, монасите и монахините.

(3) Църковнослужителите са лица, чиято дейност е свързана с обслужване на присъщите на Църквата дейности - клисари, певци, свещопродавачи и други, както и тези в администрациите на Светия Синод, на митрополиите, архиерейските наместничества, на църквите и манастирите.

Чл. 223. (1) Правата и задълженията на свещенослужителите и монасите в ставропигиалните и епархийските манастири и монахините в епархийските манастири се определят от каноническите правила и настоящия Устав.

(2) Лицата по ал. 1 се осигуряват задължително по реда на Закона за здравното осигуряване. Осигуряването се извършва от бюджета на Светия Синод, за което манастирите превеждат необходимите средства по него.

(3) Споровете относно правата и задълженията на лицата по ал. 1 се разглеждат от църковните съдилища.

Чл. 224. (1) Правното положение на лицата по чл. 222, ал. 2 се определя от каноните на светата Православна църква и настоящия Устав, които са водещи за тях.

(2) Особеният режим, който се прилага спрямо свещенослужителите, включва: придобиването на духовното звание; начина на определяне на възнаграждението за него; определяне на правата и задълженията им и взаимоотношенията с църковното ръководство; носенето на отговорност при виновно неизпълнение на възложените задължения; освобождаване от духовно звание и реда за разглеждане на спорове от църковните съдилища.

Чл. 225. (1) Свещенослужителите, които получават възнаграждение, подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове по държавното обществено осигуряване, както и на здравно осигуряване, съгласно разпоредбите на закона.

(2) Осигурител за случаите по ал. 1 е съответното юридическо лице, заплащащо възнаграждението на свещенослужителите.

Чл. 226. Свещенослужител, който уронва авторитета на Църквата, както и когато предприема действия като длъжностно лице пред държавен съд без одобрение от епархийския митрополит, съответно от Светия Синод, подлежи на църковно наказване.

Чл. 227. (1) Църковните служители са светски лица (миряни), които се назначават от съответните църковни органи и се ползват с правата и задълженията на служителите по Кодекса на труда и други разпоредби на трудовото и осигурителното законодателство.

(2) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за лицата, които извършват дейности в отделни дни на богослужение или естеството на дейността не предполага наличие на трудово правоотношение поради еднократния характер на осъществяваната дейност.

(3) Възнаграждението на лицата по ал. 2 се определя по гражданскоправен ред от специално обособени средства, предоставени на църковните настоятелства за издръжка на храмовете или от събрани дарения, след писмено разрешение на епархийския митрополит, дадено на председателя на църковното настоятелство.

ЧАСТ ПЕТА

ИЗДРЪЖКА НА ЦЪРКВАТА

Глава първа

ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

Раздел І

ПРИХОДИ

Чл. 228. Средствата на Българската православна църква - Българска Патриаршия, митрополиите и техните поделения се определят по годишни бюджети за приходите по ред, утвърден от Светия Синод.

Чл. 229. Средствата на Българската православна църква - Българска Патриаршия, митрополиите и техните поделения се набират от:

1. волни пожертвования, завещания и наследства от физически лица;

2. дарения от юридически лица, обществени учреждения, организации и фондове;

3. печатане и издаване на църковна литература, производство и продажба на църковни свещи и други вещи, свързани с богослужебната и религиозна дейност и потребност;

4. дивиденти от дейността на търговски дружества, собственост на Българската православна църква - Българска Патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите;

5. дивиденти от дейността на търговски дружества, в които Българската православна църква - Българска Патриаршия и митрополиите, църквите и манастирите имат дялово или акционерно участие;

6. приходи от учредени вещни права на строеж и вещни права на ползване, наеми и арендни вноски от отдадени за ползване на трети лица недвижими имоти, принадлежащи на Българската православна църква - Българска Патриаршия, митрополиите и техните поделения;

7. приходи от лихви по банкови сметки и приходи от притежаване или от продажба на ценни книжа;

8. църковни такси и глоби;

9. доходи от църковни стопанства;

10. държавни субсидии за Българската православна църква - Българска Патриаршия, които са предвидени по Закона за държавния бюджет;

11. други източници, съответстващи на изискванията на настоящия Устав и българското законодателство.

Раздел ІІ

РАЗХОДИ

Чл. 230. Средствата по бюджета на Българската православна църква - Българска Патриаршия - Светия Синод, ставропигиалните манастири, митрополиите и техните поделения се разходват за:

1.възнаграждения на архиереите, свещенослужителите и църковнослужителите в администрациите по щатове, утвърдени от съответните органи;

2. издръжка на Църковния събор;

3. издръжка на средните и висшите богословски училища и пансионите при тях;

4. подпомагане издръжката на Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски";

5. издръжка на Националния църковен историко-археологически музей, Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия, църковни музеи и библиотеки;

6. изграждане, поддържане или наемане помещения за Българската православна църква - Българска Патриаршия, митрополиите и архиерейските наместничества;

7. инвестиране в търговски дружества с цел увеличаване на църковното имущество;

8. инвестиране в ценни книжа;

9. създаване на доброволни фондове в помощ на пенсионирани свещеници;

10. други обосновани необходими разходи.

Глава втора

БЮДЖЕТ, КОНТРОЛ И ОТЧЕТ

Раздел І

БЮДЖЕТ

Чл. 231. (1) Приходите и разходите на Българската православна църква - Българска Патриаршия - Светия Синод, ставропигиалните манастири, митрополиите и техните поделения се предвиждат и разрешават в бюджети за една финансова година.

(2) Светият Синод осигурява възнагражденията по чл. 135, т. 21 с бюджет, формиран от приходи в равен процент от отчисления от всички митрополии, отчисления от ставропигиалните манастири и други приходи.

(3) Финансовата година съвпада с календарната година.

(4) Църковното имущество, приходите и разходите се ползват по предназначение.

Чл. 232. (1) Светият Синод утвърждава консолидирания бюджет на Българската православна църква - Българска Патриаршия.

Консолидираният бюджет се състои от бюджетите на:

1. Светия Синод;

2. митрополиите;

3. ставропигиалните манастири;

4. средните и висшите духовни училища;

5. учреждения, пряко подчинени на Светия Синод.

(3) Епархийският митрополит утвърждава консолидирания бюджет на митрополията, който включва бюджетите на църквите и епархийските манастири.

(4) Бюджетите по ал. 1-3 се изготвят от съответните финансово-счетоводни отдели.

Чл. 233. Разпоредители с бюджетните средства са:

1. Българският патриарх или определено от него лице с писмена заповед - за бюджета на Светия Синод;

2. епархийският митрополит - за бюджета на митрополията;

3. игумените - за ставропигиалните и епархийските манастири;

4. ректорите - за средните и висшите духовни училища;

5. председателите на църковните настоятелства - за Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски” и църквите;

6. директорите и управителите - за учреждения, фондации, дружества и други.

Раздел ІІ

ПРАВИЛА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРИХОДНАТА ЧАСТ

НА БЮДЖЕТА

Чл. 234. Църковните органи събират общоцърковни, съдебно-църковни, канцеларски и други такси.

Чл. 235. Общоцърковни такси се събират срещу установени свидетелства, които носят знаците на Българската Патриаршия.

Чл. 236 Съдебни такси се събират по делата пред църковните съдилища и за всички книжа, издавани от съдебните власти.

Чл. 237. Канцеларски такси се определят и събират от църковните органи за заверка, издаване на свидетелства, удостоверения, издаване и заверка на преписи от протоколи или решения и други документи.

Чл. 238. (1) Требни такси са тези, които се събират за извършване от свещенослужителите на треби и чинодействия.

(2) Когато християнин покани за извършване на треба освен енорийския и друг свещеник, както и дякон и певец, частта от требната такса, определена за свещеника, се плаща на всеки свещенослужител и църковнослужител отделно.

Чл. 239. (1) Размерът на таксите, събирани в приход на Българската православна църква - Българска Патриаршия се определя от Светия Синод.

(2) Епархийските митрополити по изключение могат да определят размери, по-ниски от установените от Светия Синод.

Чл. 240. (1) Синодалният производствен комплекс произвежда църковни вещи, утвари, съсъди и други принадлежности, необходими за църквите, манастирите, свещенослужителите и православните християни.

(2) Синодалният производствен комплекс произвежда и доставя църковни свещи единствено на църквите, манастирите, параклисите и оброчищата, освен ако Светият Синод не реши друго.

Чл. 241. (1) Свещите, които се продават в църквите и манастирите на Българската православна църква - Българска Патриаршия, се осигуряват и контролират при условия, ред и органи, определени от Светия Синод;

(2) Епархийските митрополити, архиерейските наместници, председателите на църковните настоятелства и игумените/игуменките на манастирите са длъжни да осигуряват за църквите и манастирите свещи при спазване на изискванията по ал. 1.

(3) Епархийски митрополити, архиерейски наместници, председатели на църковните настоятелства и игумени, които не изпълняват това задължение, се наказват с лишаване от сан по църковно-съдебен ред, а игуменките се разстригват.

Чл. 242. (1) Приходите от свещи, които се отчисляват от църквите и манастирите за съответните митрополии, както и от митрополиите за Българската православна църква - Българска Патриаршия, се определят по Методика за начина на отчисления, приета от Светия Синод.

(2) Когато не бъдат направени определените отчисления, Светият Синод не осигурява възнагражденията, здравните и осигурителни вноски за свещенослужителите към съответната митрополия.

Чл. 243. (1) Църквите и манастирите правят отчисления всеки месец по бюджета на съответната митрополия от наемни, арендни и други договори, както и от дивиденти от търговски дружества в размери, определени от Светия Синод.

(2) Митрополиите, ставропигиалните манастири и синодалните поделения правят отчисления всеки месец по бюджета на Българската православна църква - Българска Патриаршия в размери, определени от Светия Синод. В консолидирания бюджет на Българската православна църква - Българска Патриаршия се включват и отчисления от приходи от недвижими имоти и други имущества, нейна собственост, определени от Светия Синод.

(3) Когато не бъдат направени определените отчисления по ал. 1 и ал. 2 към бюджета на Българската православна църква - Българска Патриаршия, Светият Синод не осигурява възнагражденията, здравните и осигурителните вноски за свещенослужителите към съответната митрополия.

Чл. 244. (1) Договорите за наем, аренда и за учредяването на право на строеж и право на ползване се сключват по ред, определен с наредба, приета от Светия Синод.

(2) Епархийските митрополити представят доклад за сключените наемни, арендни договори, учредените вещни права на строеж и вещни права на ползване, както и други договори, сключени от митрополиите и техните местни поделения - църкви и манастири, преди утвърждаване на годишните бюджети от Светия Синод.

(3) Игумените на ставропигиалните манастири и ръководителите на други поделения на Светия Синод представят доклада по ал. 2 преди утвърждаването на годишните бюджети от Светия Синод.

(4) При неизпълнение на задължението по ал. 2 и ал. 3 Светият Синод не утвърждава бюджета на съответната митрополия, ставропигиален манастир или поделение на Светия Синод.

Раздел ІІІ

КОНТРОЛ И ОТЧЕТИ

Чл. 245. (1) Длъжностните лица в Църквата, на които е възложено да получават и да разходват парични средства, както и да закупуват, съхраняват и продават материални предмети, са отчетници.

(2) Лицата по ал.1 носят материална отговорност за поверените им материални и/или парични средства и осъществяват дейността си в съответствие с този Устав и действащите нормативни актове.

Чл. 246. (1) Отчетите по изпълнението на бюджетите, утвърждавани от Светия Синод, се проверяват и приемат от Светия Синод.

(2) Отчетите по изпълнението на бюджетите се представят в Светия Синод най-късно до 31 март на следващата година.

Чл. 247. (1) Светият Синод най-късно до 30 юни на текущата година проверява и приема отчетите по изпълнението на бюджетите и при необходимост разпорежда извършването на ревизии по изпълнението на задълженията за отчисляване на средствата по този Устав. При установени нарушения той изисква съставянето на ревизионни актове за начет за реализиране на имуществена отговорност от отговорните лица.

(2) За осъществяването на контрола по разходване средствата на Българската православна църква - Българска Патриаршия, Светият Синод възлага общи и специализирани ревизии, когато има съмнения относно законосъобразното разходване на средствата, като предлага налагането на наказание на виновните лица.

(3) Ревизионният акт се връчва на начетеното лице, което в седемдневен срок може да възрази пред Светия Синод.

Чл. 248. (1) Епархийският митрополит упражнява финансов контрол чрез финансови ревизори.

(2) Отчетите по бюджетите, утвърждавани от епархийския митрополит, се проверяват от епархийски финансов ревизор и по негов доклад се внасят за разглеждане от Епархийския съвет.

(3) Епархийският митрополит проверява и приема представения отчет и може да разпореди извършването на ревизия и носенето на имуществена отговорност от виновните лица.

Глава трета

ЕДИНЕН СИНОДАЛЕН РЕГИСТЪР НА ИМОТИТЕ,

СОБСТВЕНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА

ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ, МИТРОПОЛИИТЕ,

ЦЪРКВИТЕ И МАНАСТИРИТЕ

Чл. 249. (1) Единен синодален регистър на недвижимите имоти - църковна собственост, се води при Светия Синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия.

(2) Църковна собственост са имотите, собственост на Българската православна църква - Българска Патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите, включително и тези, които се намират извън територията на Република България.

(3) Епархийски регистър на недвижимите имоти - собственост на митрополията, църквите и манастирите, се води при всяка митрополия.

Чл. 250. (1) Регистърът се води по имотни партиди, като за всеки недвижим имот: поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда, се открива самостоятелна партида. Всяка партида има уникален партиден номер. При разделяне на недвижим имот се откриват партиди за новообразуваните имоти.

(2) Партидата на всеки недвижим имот се състои от следните три части:

Част „А” - относно имота: идентификатор, адрес, вид, площ, граници и предназначение.

Част „Б” - относно придобивното основание, титула за собственост, учредените ограничени вещни права, сключени договори за наем, аренда и съвместна дейност.

Част „В” - за ипотеки, възбрани и съдебни спорове относно имота.

Чл. 251. (1) Вписването в Единния синодален регистър се извършва от длъжностно лице, назначено от Светия Синод, а в епархийските регистри - от длъжностно лице, определено с писмена заповед от съответния епархийски митрополит.

(2) Вписването се извършва чрез подреждане на подлежащите на вписване правни актове и обстоятелствата по чл. 250 в специални книги и на електронен носител. При несъответствие между двата записа, действие има този, който е на хартиен носител. Регистърът на хартиен носител се подпечатва с печата на Българска Патриаршия - Свети Синод, а на съответната митрополия - с печата на митрополията.

(3) Всяко обстоятелство, подлежащо на вписване по чл. 250, се отразява в епархийския имотен регистър в срок до 15 (петнадесет) дни, а в Единния синодален имотен регистър - в срок до 30 (тридесет) дни от датата на настъпването му.

(4) Вписаните правни актове и обстоятелства по съответните партиди образуват том. Всеки том започва с нова номерация на листовете. В края на всяка година образуваните томове се подвързват, прошнуроват, подпечатват с печата на регистъра и се подписват от длъжностното лице, водещо вписването.

(5) Епархийските митрополити, ставропигиалните манастири и ръководителите на други поделения на Светия Синод са задължени да оказват съдействие на Единния синодален имотен регистър и да предоставят своевременно пълна и точна информация за имотите - църковна собственост, находящи се на тяхната територия.

Чл. 252. (1) Справки и преписи от Единния синодален регистър се извършват с разрешение на главния секретар на Светия Синод, а от епархийските регистри се извършват с разрешение на епархийския митрополит.

(2) Лицата по ал. 1 писмено разрешават извършването на справки и преписи при необходимост от представянето им пред съдебни и административни органи.

(3) Светият Синод приема правила за условията и реда за извършване на вписванията и за поддържането и съхраняването на регистрите на имотите - църковна собственост.

Глава шеста

ЗНАМЕ И ПЕЧАТИ

Чл. 253. Знамето на Българската православна църква - Българска Патриаршия е: зелено, на което със златист цвят е изобразен храм с три купола, увенчан с архиерейска корона, от двете страни с дикири и трикири и с надпис: „Българска православна църква - Българска Патриаршия” и трите години на въздигане в ранг Патриаршия на Българската православна църква - 927, 1235 и 1953 г.

Чл. 254. (1) Българската Патриаршия и Светият Синод имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Българска Патриаршия * Св. Синод *”, а в средата - изображение на храм с три кубета, ограден с клончета и годината - 1953.

(2) Личният печат на Българския патриарх е кръгъл с надпис наоколо: “Български патриарх (име и година на интронизацията)”, а в средата - митра, дикири и трикири.

Чл. 255. (1) Епархийските съвети имат кръгъл печат с надпис наоколо: “... епархийски съвет”, а в средата - кръст с венец.

(2) Личните печати на епархийските митрополити - кръгъл печат с надпис наоколо: „ ... митрополит ... ”, отдолу - година на интронизирането, а в средата - митра, дикири и трикири.

Чл. 256. (1) Църковните свещоливници имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Църковна свещоливница”, отдолу - местонахождение, а в средата - кръст.

(2) Епархийските контролни органи имат кръгъл печат с надпис: “... епархийски финансов ревизор”, а в средата - кръст, а Архиерейската контролно-финансова комисия - печат с надпис: “Архиерейска контролно-финансова комисия - Свети Синод”.

Чл. 257. Архиерейските наместничества имат кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре - “Архиерейско наместничество”, отдолу - местонахождение, а в средата - кръст.

Чл. 258. (1) Църковните настоятелства имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Църковно настоятелство при храм “Св. ...” в ...”, а в средата - кръст.

(2) Енорийските свещеници имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Енорийски свещеник при храм “Св. ...”, в гр. (с.) ...” а в средата - кръст.

Чл. 259. Патриаршеският катедрален ставропигиален храм-паметник “Св. Александър Невски” има кръгъл печат с надпис наоколо: “+Патриаршеска катедрала +Ставропигиален храм-паметник “Св. Александър Невски” София”, а в средата - изображение на светията, на храма и три години: 1882, 1912 и 1924.

Чл. 260. Печатите на ставропигиалните манастири са:

на Рилския манастир - кръгъл печат с надпис наоколо: “Рилска св. обител”, а в средата - образа на св. Иван Рилски с надпис: “Св. Иван Рилски Чудотворец”;

на Бачковския манастир - кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре - “Обител св. Богородица”, отдолу - Бачково, а в средата - образа на св. Богородица с Младенеца;

на Троянския манастир - кръгъл печат с надпис наоколо: “Троянска св. обител”, а в средата - “Успение Богородично”.

Чл. 261. Епархийските манастири имат кръгъл печат с надпис наоколо: “... манастир “Св. ...”, а в средата - изображение на светията.

Чл. 262. Софийската духовна семинария има кръгъл печат с надпис наоколо: “Софийска духовна семинария “Св. Иван Рилски”, а в средата - кръст.

Чл. 263. Пловдивската духовна семинария има кръгъл печат с надпис наоколо: „Пловдивска духовна семинария”, а в средата - кръст.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този Устав: „Светият Синод” е Светият Синод в пълен състав.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Съществуващите юридически лица на Българската православна църква към момента на влизането в сила на Закона за вероизповеданията (обн. ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г. ) по отменения Закон за изповеданията по чл. 6 (отм. с § 8 от Закона за вероизповеданията) и с отменения Устав на Българската православна църква (отм. с § 11) запазват статута си на юридически лица.

§ 3. (1) Имуществото на юридически лица - църкви и манастири, които се присъединяват към други юридически лица - църкви и манастири, преминава в тяхна собственост.

(2) Имуществото на митрополията като юридическо лице, която се присъединява към друга митрополия, преминава в нейна собственост, а при разделяне - имуществото на съществуваща митрополия се разпределя между новосъздадените митрополии с решение на Църковния събор.

§ 4. (1) Литургическите принадлежности на починал Български патриарх остават на Българската православна църква - Българска Патриаршия.

(2) Литургическите принадлежности на починал епархийски митрополит остават на митрополията, а на бивш митрополит - остават на митрополията, в която е служил.

(3) Литургическите принадлежности на починал архиерей без епархия и на монашестващи духовни лица, които не са в манастир, остават на манастира, в който са постригани, освен ако по завещание не са оставени на друго поделение или учреждение на Църквата.

§ 5. За сключените до влизането в сила на настоящия Устав сделки се прилагат правилата на Устава на Българската православна църква от 1951 г. (отм. с § 11).

§ 6. Светият Синод в срок до 1 година от влизането в сила на настоящия Устав утвърждава изработените устави за вътрешния ред на ставропигиалните манастири, а епархийският митрополит - на епархийските манастири.

§ 7. Светият Синод в срок до 1 година от влизането в сила на настоящия Устав приема Правилник за съдопроизводството на Църковния съд по чл. 188 ал. 2.

§ 8. Светият Синод в срок до 6 месеца от влизането в сила на настоящия Устав приема Наредба за контрола, условията и реда за продажба на свещи в Българската православна църква - Българска Патриаршия по чл. 241 ал. 1, както и изработва Методика за начина на отчисления по чл. 242 ал. 1.

§ 9. Светият Синод в срок до 6 месеца от влизането в сила на настоящия Устав приема Наредба за реда за сключване на договорите за наем, аренда, учредяване на право на строеж и право на ползване.

§ 10. Светият Синод в срок до 6 месеца от влизането в сила на настоящия Устав приема правила за условията и реда за извършване на вписванията и за реда за поддържането и съхраняването на регистрите на имотите - църковна собственост.

§ 11. (1) Този Устав отменя действащия Устав на Българската православна църква, утвърден съгласно разпоредбите на Закона за изповеданията, отменен със Закона за вероизповеданията (обн. ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г. в сила от 02.01.2003 г.).

(2) Уставът влиза в сила от публикуването му в „Църковен вестник”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЮРОТО НА VІ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР:
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА БЮРОТО НА VI ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР:
СТОБИЙСКИ ЕПИСКОП НАУМ, ПРОТОЙЕРЕЙ АНГЕЛ ЕМАНУИЛОВ АНГЕЛОВ, ИВАН КОНСТАНТИНОВ МИНЕВ, МАРИЯ ПЕТКОВА КЬОСЕВА.

УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

подається із сайту Двери на праволаниего http://www.dveri.bg/content/view/8078/501/